Хранене на недоносено и малкото за гестационната възраст кърмаче
Преди се е препоръчвало детето да се закърми от 6
до 12 часа след раждането главно за да се щади майката. Въз основа на
редица изследвания обаче, сега се препоръчва детето да се постави на
гърда още в първите 20 - 30 минути след раждането.
Ранното закърмяне има значение за по-ранното идване на кърмата, за успешната лактация, както и за профилактиката на хипогликемията, обезводняване и ацидозата у новороденото. Потвърден е и благоприятния ефект от ранното закърмяне по отношение на физиологичното намаляване на телесната маса и успешното и по-продължително кърмене. Затова ранното закърмяне се препоръчва и от СЗО.
В 1-я час след раждането и при често кърмене млечната секреция обикновено не превишава 20 m1, но в следващите дни нараства рязко, особено на 3 – 4-я ден и в края на седмицата обикновено достига 400 – 500 m1/24 часа. След 2-та седмица кърмата стига от 150 - 170 до 200 ml/kg и детето бурно увеличава телесната си маса.
В първите дни продължителността на кърменето е само 5 - 10 минути, за да се избегне появата на рагади. Постепенно продължителността му се увеличава до 15 - 20 минути. При всяко кърмене двете гърди се редуват, така че зърното им почива 5 - 6 часа.
Въпреки че в първите 2 - 3 дни след раждането детето получава само 10 - 30 мл коластра то не бива да се дохранва. Достатъчно е да получава само допълнително течности (преварена вода с 5 % захар или 5 - 10 % глюкоза) в общо количество 30 - 60 m1/kg/24 или около 150 - 200 ml/24часа. Наблюденията показват, че даването на големи количества подсладена вода в първите 3 дни след раждането води до намаляване количеството на приеманата кърма на 40-я ден и до по-честа поява на жълтеница. Поради това допълнително течности трябва да се предлагат единствено ако детето пожелае или нараснат неговите загуби.
Ако майката е болна, оперирана или по други причини не може да кърми на 3-я час след раждането на детето се дават няколко лъжички 5 - 10 % разтвор от глюкоза, а след това през 3 часа по 5 – 10 ml изцедена кърма и по няколко лъжички течности, за да се достигне общо дневно количество приета храна и течности 60—80 m1/kg. В следващите дни храната ежедневно се увеличава с по 10 ml на хранене до 7-я ден, така че към края на седмицата детето да получава 150 - 160 ml кърма/kg.
През втората седмица количеството на приеманата храна може да достигне 200 ml/kg, което е максимално допустимото за кърмаческата възраст.
Адаптираните млека и дарителска кърма могат да се използват в Родилните отделения при невъзможност да се осигури кърма от майката в приблизително същите количества. Ако се очаква, че по-късно майката ще кърми, храната и течностите трябва да се дават на детето с лъжичка, а не с биберон, за да се запази рефлексът за активно сучене. Ранното дохранване на детето с адаптирани и други млека създава рискове от ентерална сенсибилизация на организма и възникване на алергични състояния, както и от засищане на детето, потискане на сукателния му рефлекс и хипогалактия у майката, затова трябва да се прилага само при строги индикации.
След кърмене се препоръчва на детето да се дават по няколко лъжички течности, за да не се задържа в устата мляко, което създава благоприятна среда за развитие на соор.
Най-често препоръчваният режим през 1-я месец е 7-кратното кърмене през 3 часа. При деца родените малка телесна маса, при хипогалактия и когато детето проявява признаци на глад и неспокойство, броят на кърменията може да се увеличи на 8 - 9 през 2 - 2½ часа. Кърмата се задържа в стомаха именно толкова време, така че този интервал е напълно физиологичен. Режимът на храненето (брой и интервали между кърменията) не бива да бъде педантичен. Той трябва винаги да се съобразява с особеностите и поведението на кърмачето. Когато майката има повече кърма и детето не огладнява интервалите могат да се увеличат на 3½ часа. Ако обаче броят на кърменията е по-малък от 6 за денонощие секрецията на кърма намалява.
За по-добро индивидуализиране на храненето на новороденото съобразно потребностите на организма може да се използва и т. нар. „хранене при поискване” (ad libidum).
Децата, родени с малка телесна маса (под 2500 g), в повечето случаи са недоносени, но нерядко са изостанали в интраутеринното си развитие и имат по-ниска маса от съответстващата за гестационната им възраст (интраутеринна, пренатална хипотрофия). За разлика от недоносените, които са само незрели, децата с интраутеринна хипотрофия са допълнително увредени от причините, довели до нарушено хранене и растеж на плода.
Както недоносените, така и децата с интраутеринна хипотрофия се нуждаят от повече енергия и пластични вещества за компенсиране на изоставането. Липсващ или слаб сукателен и гълтателен рефлекс, малък капацитет на стомаха, халазия на кардията със склонност към чести повръщания, понижена активност, на храносмилателните ензими затрудняват допълнително храненето на тези деца.
Най-подходящата храна за недоносените кърмачета и децата с интраутеринна хипотрофия е кърмата на собствените им майки, която по състав отговаря най-добре на повишените нужди от пластични вещества. Коластрата и кърмата на родилите преждевременно жени се отличава с по-високо съдържание на белтъчини, минерални вещества, на лесноусвоими средноверижни мастни киселини и на защитни фактори (IgА, лизозим, лактоферин) в сравнение с кърмата на родилите в срок. Тези различия се запазват до 3-я месец след раждането и осигуряват по-добро развитие на децата.
Средните дневни нужди от енергия и основни хранителни вещества при родените с малка телесна маса са приблизително 130 – 150 kcal/kg (540 – 620 kJ/kg), а от белтъчини – около 3 - 3,5 g/kg/24 часа. Поради по-лесното усвояване на въглехидратите за повишаване на енергетичните стойности на храната най-често се използува увеличаване на добавката от захар към храната, като въглехидратният внос достига 18 – 20 g/kg/24 часа. Мазнините се ограничават до 5 - 6 g/kg/24 часа.
Поради намалените, функционални възможности, на храносмилателната система всички деца, родени с малка телесна маса, се нуждаят от по-често хранене на по-малки порции. Това позволява по-добро понасяне и усвояване на храната.
При по-тежки степени на недоносеност с липса на сукателен и гълтателен рефлекс детето обикновено се храни. 10-кратно през 2 часа с траен поливинилхлориден катетър, поставен пер назално, който се сменя на 24 часа. Още по-добре се понася трайното капково пер назално хранене със специална перфузионна помпа. При увредени и болни деца често се налага парентерално хранене. Осигуряване на майчина кърма е задължително - по възможност от майки на недоносени деца или коластра.
Когато състоянието на детето се подобри и то започне да суче сондата, се опитва хранене с биберон. При деца с телесна маса около 2200 - 2300 g се опитва поставяне на гърда (7 – 8 пъти дневно) и евентуално дохранване след кърменето с лъжичка или биберон.
Времето за първото хранене при тези деца не бива да се удължава повече от З часа поради малките им гликогенови резерви и склонността им към хипогликемия. От 2–я час след раждането се започва да се дава 5 – 10% глюкоза - през устата или с венозна капкова инфузия. При следващото хранене се дава по 2—5 ml прясно изцедена кърма същото количество глюкоза. При по-леки степени на недоносеност (І - ІI ст.) детето се храни не по-малко от 7 пъти в денонощие, а при по-тежки степени и при заболявания – 8 - 10 пъти.
Количеството на приетите кърма и течности през 1-я ден след раждането (средно 60 – 70 ml/kg) трябва да осигури около 40 - 45 ксаl (167 - 188 kJ). През следващите дни размерът на порцията кърма ежедневно се увеличава с 3 – 5 ml на прием, като за 7 - 10 дни дневното количество трябва да достигне 160—200 ml/kg (1/4 до 1/5 от телесната маса на детето), респективно 130 - 150 kcal/kg. Заедно с кърмата при всяко хранене се дава по 3 - 5 ml 5 - 10 % разтвор от глюкоза.
Родените с малка телесна маса деца усвояват добре белтъчините и мазнините на женското мляко, поради което и при тежки степени на недоносеност кърмата не се обезмаслява.
За увеличаване на белтъчния внос, когато детето е здраво, има нормални изпражнения и не повръща не по-рано от 7-я до 10-я ден след раждането към кърмата може да се добавя по 2 - 3 пъти дневно от ¼ до ½ лъжичка адаптирано мляко.
При по-жизнени деца с I ст. недоносеност може да се опита кърмене още в първите дни, с евентуално последващо дохранване с изцедена кърма. Наблюдения показват, че деца с I ст. недоносеност се развиват добре и не се нуждаят от други добавки, ако получават кърма от собствените си майки в количество 45 ml/kg на 1-я ден, като се достига около 200 ml/kg към 8-я ден. При използуване на дарителска кърма от майки на доносени деца обаче увеличаването на телесната маса е незадоволително.
Майчината кърма е жизнено необходима, особено за новородени деца с III и II ст. недоносеност. При липса на майчина кърма обаче се налага да се използуват адаптирани млека, които се усвояват лесно и обикновено се понасят и от недоносените. Специално за недоносени деца са предназначено млеката Frisolac Premature, Pre Nan Nestle, Pre-Nutrilon (Nenatal) и други.
При използуване на адаптираните млека обикновено не е нужно да се добавят белтъчини, тъй като съдържанието на белтък в тях е по-високо, отколкото в женското мляко.
Седемкратното хранене през 3 часа обикновено се запазва до достигане на телесна маса, съответстваща на ръста на детето и въвеждането на по-трудно смилаемите каши и пюрета.
Недоносените деца се раждат с по-малки резерви на Fе, поради което при тях обикновено се развиват по-рано и по-тежки желязонедоимъчна анемия. За профилактиката им е необходимо по-ранно и редовно внасяне на по-богати на желязо храни – плодови и зеленчукови сокове. Особено подходящо е използуването на обогатени с желязо плодови сокове от 2-я месец. Внасянето на готови пюрета с месо, които са най-добрият източник на желязо, по възможност трябва да стане не по-късно от 6-я месец. Изчислено е, че за компенсиране на задължителните загуби на желязо е необходима добавка към храната на около 0,6 mg/kg/24 часа. Недоносените и родените с малка телесна маса деца се нуждаят и от повече витамин D (800 - 1000 UI/24 часа). Те трябва да получават допълнително и витамин С (5 mg/25 часа), витамин В6 (30-60 микрограма/24 часа) и фолиева киселина (50 – 100 микрограма/24 часа).
Ранното закърмяне има значение за по-ранното идване на кърмата, за успешната лактация, както и за профилактиката на хипогликемията, обезводняване и ацидозата у новороденото. Потвърден е и благоприятния ефект от ранното закърмяне по отношение на физиологичното намаляване на телесната маса и успешното и по-продължително кърмене. Затова ранното закърмяне се препоръчва и от СЗО.
В 1-я час след раждането и при често кърмене млечната секреция обикновено не превишава 20 m1, но в следващите дни нараства рязко, особено на 3 – 4-я ден и в края на седмицата обикновено достига 400 – 500 m1/24 часа. След 2-та седмица кърмата стига от 150 - 170 до 200 ml/kg и детето бурно увеличава телесната си маса.
В първите дни продължителността на кърменето е само 5 - 10 минути, за да се избегне появата на рагади. Постепенно продължителността му се увеличава до 15 - 20 минути. При всяко кърмене двете гърди се редуват, така че зърното им почива 5 - 6 часа.
Въпреки че в първите 2 - 3 дни след раждането детето получава само 10 - 30 мл коластра то не бива да се дохранва. Достатъчно е да получава само допълнително течности (преварена вода с 5 % захар или 5 - 10 % глюкоза) в общо количество 30 - 60 m1/kg/24 или около 150 - 200 ml/24часа. Наблюденията показват, че даването на големи количества подсладена вода в първите 3 дни след раждането води до намаляване количеството на приеманата кърма на 40-я ден и до по-честа поява на жълтеница. Поради това допълнително течности трябва да се предлагат единствено ако детето пожелае или нараснат неговите загуби.
Ако майката е болна, оперирана или по други причини не може да кърми на 3-я час след раждането на детето се дават няколко лъжички 5 - 10 % разтвор от глюкоза, а след това през 3 часа по 5 – 10 ml изцедена кърма и по няколко лъжички течности, за да се достигне общо дневно количество приета храна и течности 60—80 m1/kg. В следващите дни храната ежедневно се увеличава с по 10 ml на хранене до 7-я ден, така че към края на седмицата детето да получава 150 - 160 ml кърма/kg.
През втората седмица количеството на приеманата храна може да достигне 200 ml/kg, което е максимално допустимото за кърмаческата възраст.
Адаптираните млека и дарителска кърма могат да се използват в Родилните отделения при невъзможност да се осигури кърма от майката в приблизително същите количества. Ако се очаква, че по-късно майката ще кърми, храната и течностите трябва да се дават на детето с лъжичка, а не с биберон, за да се запази рефлексът за активно сучене. Ранното дохранване на детето с адаптирани и други млека създава рискове от ентерална сенсибилизация на организма и възникване на алергични състояния, както и от засищане на детето, потискане на сукателния му рефлекс и хипогалактия у майката, затова трябва да се прилага само при строги индикации.
След кърмене се препоръчва на детето да се дават по няколко лъжички течности, за да не се задържа в устата мляко, което създава благоприятна среда за развитие на соор.
Най-често препоръчваният режим през 1-я месец е 7-кратното кърмене през 3 часа. При деца родените малка телесна маса, при хипогалактия и когато детето проявява признаци на глад и неспокойство, броят на кърменията може да се увеличи на 8 - 9 през 2 - 2½ часа. Кърмата се задържа в стомаха именно толкова време, така че този интервал е напълно физиологичен. Режимът на храненето (брой и интервали между кърменията) не бива да бъде педантичен. Той трябва винаги да се съобразява с особеностите и поведението на кърмачето. Когато майката има повече кърма и детето не огладнява интервалите могат да се увеличат на 3½ часа. Ако обаче броят на кърменията е по-малък от 6 за денонощие секрецията на кърма намалява.
За по-добро индивидуализиране на храненето на новороденото съобразно потребностите на организма може да се използва и т. нар. „хранене при поискване” (ad libidum).
Децата, родени с малка телесна маса (под 2500 g), в повечето случаи са недоносени, но нерядко са изостанали в интраутеринното си развитие и имат по-ниска маса от съответстващата за гестационната им възраст (интраутеринна, пренатална хипотрофия). За разлика от недоносените, които са само незрели, децата с интраутеринна хипотрофия са допълнително увредени от причините, довели до нарушено хранене и растеж на плода.
Както недоносените, така и децата с интраутеринна хипотрофия се нуждаят от повече енергия и пластични вещества за компенсиране на изоставането. Липсващ или слаб сукателен и гълтателен рефлекс, малък капацитет на стомаха, халазия на кардията със склонност към чести повръщания, понижена активност, на храносмилателните ензими затрудняват допълнително храненето на тези деца.
Най-подходящата храна за недоносените кърмачета и децата с интраутеринна хипотрофия е кърмата на собствените им майки, която по състав отговаря най-добре на повишените нужди от пластични вещества. Коластрата и кърмата на родилите преждевременно жени се отличава с по-високо съдържание на белтъчини, минерални вещества, на лесноусвоими средноверижни мастни киселини и на защитни фактори (IgА, лизозим, лактоферин) в сравнение с кърмата на родилите в срок. Тези различия се запазват до 3-я месец след раждането и осигуряват по-добро развитие на децата.
Средните дневни нужди от енергия и основни хранителни вещества при родените с малка телесна маса са приблизително 130 – 150 kcal/kg (540 – 620 kJ/kg), а от белтъчини – около 3 - 3,5 g/kg/24 часа. Поради по-лесното усвояване на въглехидратите за повишаване на енергетичните стойности на храната най-често се използува увеличаване на добавката от захар към храната, като въглехидратният внос достига 18 – 20 g/kg/24 часа. Мазнините се ограничават до 5 - 6 g/kg/24 часа.
Поради намалените, функционални възможности, на храносмилателната система всички деца, родени с малка телесна маса, се нуждаят от по-често хранене на по-малки порции. Това позволява по-добро понасяне и усвояване на храната.
При по-тежки степени на недоносеност с липса на сукателен и гълтателен рефлекс детето обикновено се храни. 10-кратно през 2 часа с траен поливинилхлориден катетър, поставен пер назално, който се сменя на 24 часа. Още по-добре се понася трайното капково пер назално хранене със специална перфузионна помпа. При увредени и болни деца често се налага парентерално хранене. Осигуряване на майчина кърма е задължително - по възможност от майки на недоносени деца или коластра.
Когато състоянието на детето се подобри и то започне да суче сондата, се опитва хранене с биберон. При деца с телесна маса около 2200 - 2300 g се опитва поставяне на гърда (7 – 8 пъти дневно) и евентуално дохранване след кърменето с лъжичка или биберон.
Времето за първото хранене при тези деца не бива да се удължава повече от З часа поради малките им гликогенови резерви и склонността им към хипогликемия. От 2–я час след раждането се започва да се дава 5 – 10% глюкоза - през устата или с венозна капкова инфузия. При следващото хранене се дава по 2—5 ml прясно изцедена кърма същото количество глюкоза. При по-леки степени на недоносеност (І - ІI ст.) детето се храни не по-малко от 7 пъти в денонощие, а при по-тежки степени и при заболявания – 8 - 10 пъти.
Количеството на приетите кърма и течности през 1-я ден след раждането (средно 60 – 70 ml/kg) трябва да осигури около 40 - 45 ксаl (167 - 188 kJ). През следващите дни размерът на порцията кърма ежедневно се увеличава с 3 – 5 ml на прием, като за 7 - 10 дни дневното количество трябва да достигне 160—200 ml/kg (1/4 до 1/5 от телесната маса на детето), респективно 130 - 150 kcal/kg. Заедно с кърмата при всяко хранене се дава по 3 - 5 ml 5 - 10 % разтвор от глюкоза.
Родените с малка телесна маса деца усвояват добре белтъчините и мазнините на женското мляко, поради което и при тежки степени на недоносеност кърмата не се обезмаслява.
За увеличаване на белтъчния внос, когато детето е здраво, има нормални изпражнения и не повръща не по-рано от 7-я до 10-я ден след раждането към кърмата може да се добавя по 2 - 3 пъти дневно от ¼ до ½ лъжичка адаптирано мляко.
При по-жизнени деца с I ст. недоносеност може да се опита кърмене още в първите дни, с евентуално последващо дохранване с изцедена кърма. Наблюдения показват, че деца с I ст. недоносеност се развиват добре и не се нуждаят от други добавки, ако получават кърма от собствените си майки в количество 45 ml/kg на 1-я ден, като се достига около 200 ml/kg към 8-я ден. При използуване на дарителска кърма от майки на доносени деца обаче увеличаването на телесната маса е незадоволително.
Майчината кърма е жизнено необходима, особено за новородени деца с III и II ст. недоносеност. При липса на майчина кърма обаче се налага да се използуват адаптирани млека, които се усвояват лесно и обикновено се понасят и от недоносените. Специално за недоносени деца са предназначено млеката Frisolac Premature, Pre Nan Nestle, Pre-Nutrilon (Nenatal) и други.
При използуване на адаптираните млека обикновено не е нужно да се добавят белтъчини, тъй като съдържанието на белтък в тях е по-високо, отколкото в женското мляко.
Седемкратното хранене през 3 часа обикновено се запазва до достигане на телесна маса, съответстваща на ръста на детето и въвеждането на по-трудно смилаемите каши и пюрета.
Недоносените деца се раждат с по-малки резерви на Fе, поради което при тях обикновено се развиват по-рано и по-тежки желязонедоимъчна анемия. За профилактиката им е необходимо по-ранно и редовно внасяне на по-богати на желязо храни – плодови и зеленчукови сокове. Особено подходящо е използуването на обогатени с желязо плодови сокове от 2-я месец. Внасянето на готови пюрета с месо, които са най-добрият източник на желязо, по възможност трябва да стане не по-късно от 6-я месец. Изчислено е, че за компенсиране на задължителните загуби на желязо е необходима добавка към храната на около 0,6 mg/kg/24 часа. Недоносените и родените с малка телесна маса деца се нуждаят и от повече витамин D (800 - 1000 UI/24 часа). Те трябва да получават допълнително и витамин С (5 mg/25 часа), витамин В6 (30-60 микрограма/24 часа) и фолиева киселина (50 – 100 микрограма/24 часа).
Няма коментари:
Публикуване на коментар