Рефлексотерапия

    Прекаленото химично и лекарствено увреждане на болните, характерно за съвременната терапия, е причина за нов тласък за развитие на алтернативната медицина. Тя използва предимно естествени нелекарствени методи. Особена популярност и голямо разпространение придобиха източните методи като акупунктура, акупресура (шиацу) и др., доказали своята ефективност при трудно лечими заболявания.
    Преди повече от 5000 г. в страните на Далечния изток (най-вероятно в Китай), откриват, че при въздействие върху малки кожни зони, наречени жизнени точки, се лекуват съответни за тях вътрешни органи. Тогава възникват почти едновременно трите класически методи за въздействие върху китайските точки - акупунктура (убождане с игла), акупресура (натиск, масаж) и мокса (обгаряне). Тези методи широко се прилагат и днес в много страни. Но китайската традиционна медицина се обогати с методи на съвременни физикални фактори, прилагани в акупунктурните точки, като лазерно, инфрачервено и ултравиолетово облъчване, електрически ток, магнитно поле, ултразвук и др.

Механизмът на повлияване на болестите на вътрешните органи чрез въздействие върху акупунсктурните точки все още не е напълно изяснен. Съществуват много теории (нервнорефлекторна, хуморална, електро-термична, биоенергийна и др.) Някои научни школи приемат нервнорефлекторната теория, поради което методите на въздействие върху акупунктурните точки се обединяват в названието рефлексотерапия. Но и днес е в сила, подкрепена от нови доказателства, древнокитайската теория за енергийния механизъм на въздействие. Според нея жизнената енергия (чи, ки, прана, оргон) е част от космическата енергия. При добро здраве тази енергия циркулира равномерно и хармонично по цялото тяло в една затворена система от канали, наречени меридиани. Те имат точно определена локализация и са съставени от външна част, протичаща по повърхността на тялото, и вътрешни клонове, достигащи до всеки орган. Акупунктурните точки са малки биоенергийни централи, свързани посредством меридианите със съответните им вътрешни органи. При болест хармонията в непрекъснатото протичане на жизнената енергия (чи) в някои меридиани и точки се нарушава. Получава се недостиг или излишък (застой) на енергия на кореспондиращия им орган и той заболява. Различните видове манипулации в жизнените точки имат за цел да разнасят застоялата или да добавят липсваща чи в свързаните с тях заболели органи. Възстановяване на хармоничното протичане на жизнената енергия води до оздравяване на органа. Ето защо при приложението на всички физикални фактори (класически и нови) се използват две методики: активиране, тонизиране на точката при недостиг на енергия и успокояване, седиране - при излишък на енергия. 

Според древните концепции в целия Космос (и в човека като част от него) се проявяват две противоположни, свързани в зависими една от друга сили, "енергии", явления - ян (активна, положителна) и ин (пасивна, отрицателна). У човека тези противоположности се изявяват във всички функции и заболявания, както и чрез жизнената енергия (чи).

Съществуват 14 класически меридиана, от които 12 чифтни (шест ин и шест ян), разположени симетрично по повърхността на тялото от двете му страни, и 2 нечифтни, преминаващи по предната и задната срединна линия. Върху тях са разположени 361 класически акупунктурни точки с големина от 3 мм до 1 см. 

Ще се спрем на някои физикални фактори и методиките на приложението им в акупунктурните точки.

Акупунктура е метод, при който точките се убождат с метални игли, откъдето произхожда названието му (acus - игла и punctio - убождане). Тя е основният класически метод за въздействие върху китайските точки. 

Акупресура е метод, при който в акупунктурните точки се прилагат различни масажни манипулации (натиск, поглаждане, разтриване, почукване, вибрация, допир и т.н.) Той е най-лесно усвоим, безвреден, нетравматичен, и не по-малко ефикасен от акупунктурата. Не изисква оборудване с интрументариум и апаратура.

Мокса. Представлява нагряване или обгаряне ( I - II степен)на акупунктурните точки с горящия край на "пура", направена от изсушен пелин (наречен на китайски език мокса)

Електроакупунктура, електроакупресура. И при двата метода се използва нискочестотен импулсен електрически ток с честота 10 до 100 Hz, продължителност на импулсите 1 ms и големина на тока 0,03 - 0,05 mA/см² до 100 mA. при електропунктурата се използват малки електроди за точките, а при електроакупунтурата иглата се свързва с веригата на електрически ток. 

Лазерпунтрурата е приложение на монохроматични хелий-неонови лазерни лъчи в акупунктурните точки. Използват се т.нар. меки лазери с малка мощност - от 2 до 50 mV, и малка дължина на вълната. Днес много широко се използва като ефикасен метод.

Ултразвуково въздействие в акупунктурните точки се прилага със специални извучители с малки размери за точково приложение и мощност ¼ - ½ W/см². В акупунктурните точки може да се въздейства с лед (криоакупресура), ултравиолетово и инфрачервено облъчване, с магнитно поле и др.