Технически правила за кърмене и хранителен режим

Технически правила за кърмене и хранителен режим

Актът на кърменето има редица особености и правила, които трябва да бъдат разяснявани на майките първескини и припомняни на останалите. През първите дни кърменето се провежда в леглото, на родилката, отна­чало в полулегнало, а след това в седящо положение. След първата седмица майката кърми седнала на стол, като поставя съответният си крак на малко столче, за да подпомага ръката при придържането на детето. Най-големи удобства за кърменето създава седенето в кресло.
Преди всяко кърмене майката трябва да измие добре ръцете си със сапун и да почисти гръдните зърна и ареолите с памук и преварена вода. Трябва да се избягва миене на гърдата със сапун и спирт, понеже кожата се изсушава и се получават рагади. Първите капки кърма се изцеждат и попиват с чиста марля.
Преди се е препоръчвало детето да се закърми от 6 до 12 часа след раждането главно за да се щади майката. Въз основа на редица изследвания обаче, сега се препоръчва детето да се постави на гърда още в първите 20 - 30 минути след раждането. Ранното закърмяне има значение за по-ранното идване на кърмата, за успешната лактация, както и за профилактиката на хипогликемията, обезводняване и ацидозата у новороденото. Потвърден е и благоприятния ефект от ранното закърмяне по отношение на физиологичното намаляване на телесната маса и успешното и по-продължително кърмене. Затова ранното закърмяне се препоръчва и от СЗО.
В началото се налага детето да се подпомогне да захване гърдата, като зърното се поставя навътре в устата към небцето и се изцедят няколко капки кърма в устата му, за да започне да суче. В първите дни кърменето не трябва да продължава повече от 10 минути, за да не се мацерира зърното (детето приема обикно­вено максимално количество кърма през първите 5 минути на кърменето). Кърмачето не трябва да се оставя да спи на гърдата. Ако заспи, се пощипва по ухото или стъпалата, за да се събуди. Когато кърменето приключи, гърдата се изтегля леко, като се отваря внимателно устата на детето.
След кърмене детето се държи изправено 1 - 2 минути, за да изхвърли погълнатия въздух. По правило при всяко кърмене се дава едната гърда, като лявата и дясната се редуват. При неустановена лактация в първите дни и дори седмици след раждането и особено при недоносени или по-вяло сучещи деца е целесъобразно при всяко кърмене да се дават по за 5 минути и двете гърди с последващото им изцеждане. По същия начин се постъпва по-късно при съмнение за хипогалактия. Задръжката на кърма в гърдите води до намаляване на лактацията и увеличаване на рисковете от мастит.
Към 15 - 20 ден при установила се достатъчна лактация се препоръчва кърмене всеки път само от едната гърда Важно условие за успешно кърмене е нослето на детето да не бъде запушено. При наличие на секрет или засъхнали крусти преди кърмене е задължително почистването им с памуче и евентуално поставяне на капки за отбъбване на лигавицата.
Времетраенето на едно кърмене е средно около 15 - 20 мин Установено е, че здравото дете за първите 5 мин изсуква около 60 % от млякото, което получава за едно кърмене, в следващите 5 мин - още 30 %, а през последните 5 мин - около 10 %. На по-едрите и силни деца понякога са достатъчни само 5 - 10 мин, за да се насучат. Само слабите, немощните и недоносените деца, както и тези с родови травми е уместно да се кърмят в продължение на 20 - 30 мин, понеже при тях сукането се прекъсва от паузи на почивка или заспиваме. Това изключение може да се прави и за болните деца.
В първите дни продължителността на кърменето е само 5 - 10 минути, за да се избегне появата на рагади. Постепенно продължителността му се увеличава до 15 - 20 минути. При всяко кърмене двете гърди се редуват, така че зърното им почива 5 - 6 часа.
При всяко кърмене на детето се предлага само едната гърда, а за следващото - другата. Едновременно кърмене от двете гърди може да доведе у лакоми деца до прехранване. В други случаи, при слаби кърмачета, може да се стигне до намаляване на лактацията, тъй като жлезите не се изпразват докрай, а това потиска секрецията на нови количества кърма. Освен това мазнините на майчиното мляко се отделят предимно в последните порции на сукането и могат да останат неизползувани. Изсукване на двете гърди едновременно се препоръчва само при недостатъчна лак­тация с цел да се подтикне секрецията
Интервалът между кърменията трябва да бъде 3 часа с оглед на това, че детският стомах се изпразва за около 2½ - 3 часа. Този интервал трябва да се спазва с приблизителна точност около ± 15 мин. В това отношение може да има трудности. Усилия се изискват от майките само през първите 1 - 2 седмици, а по-късно децата свикват и часовникът става излишен. При някои едри кърмачета, които сучат добре и след това спят здрав сън повече от 3 часа, може да се разреши кърмене на 3½ часа, без обаче да се нарушават редът и ритъмът на кърменията. За недоносените и децата, родени с ниска телесна маса интервалът между кърменията се намалява на 2½ часа в първите седмици, докато телесната им маса надмине 2500—3000 g. След това се преминава на 3-часов интервал. Към 5-месечна възраст децата изсукват вече повече кърма. Освен това те вече се захранват с пюрета, каши, които са по-трудно смилаеми и по-бавно напускат стомаха. Съответно на това огладняването настъпва по-късно. Ето защо към 5-месечна възраст интервалът между кърменията се увеличава на 3½ часа. Към края на първата година той може да се увеличи дори на 4 часа. При запазване на 3-часовия интервал през цялата първа година, обаче децата не изяждат храната в отделните порции. Стига се до насилствено хранене, създават се отрицателни условни рефлекси у децата. Те започват да повръщат и в крайна сметка резултатът е обратен - по-лош тегловен прираст.
Броят на кърменията се определя според възрастта на детето и интервала между храненията. За новороденото и кърмачето до 2-я месец се определят 7 кърмения. Ча­совете за кърмене се избират според възможностите на майката. Най-подходящи са часовете: 6, 9, 12, 15, 18, 21 и 24 ч. В случай че детето спи спокойно през цялата нощ, последното кърмене може да се пропусне още към края на 1-я месец. От 2-я до 5-я месец броят на кърменията се намалява на 6, като нощното кърмене се премахва. Съответно на това и нощната пауза на­раства от 6 на 9 часа. Необходимостта от нощната пауза трябва да се обясни на всяка майка - през това време храносмилателният апарат на детето си почива. Освен това осигурява се спокоен сън и за майката, което се отразява благоприятно на лактацията и трудоспособността й. Когато кърмачето проплаква през нощта и в интервалите през деня, дава му се преварена вода подсладена с 5 % захар. Общо за денонощие се дават 50 - 100 мл вода, а през летните горещини това количество може да нарасне до 150 - 200 мл. След 5-я месец с увеличаването на интервала между кърменията на 3½ часа броят на храненията се намалява на 5, като най-подходящи са следните часове за хранене: 6:30, 10, 13:30, 17 и 20:30. В конкретни единични случаи по изключение може да се запази 6-кратното хранене след 5-я месец, а в други да се премине на 4-кратно хранене още преди края на първата година.
Свободно кърмене (Ad libidum)
В миналото майките са кърмели децата си тогава, когато заплачат. Така кърмачето определя броя на храненията и интервалите между тях. И сега някои специалисти препоръчват „свободното кърмене”, като считат, че то е физиологично и се определя от апетита и глада на детето. В България е прието „свободно кърмене” само по отношение на продължителността му, но не и на броя и интервалите. Безразборното кърмене смущава правилното протичане на храносмилателните процеси, често пъти води до прехранване, до засилване на коликите, до нарушаване съня на детето и на майката. Кърмаче, което е свикнало на нощно кърмене и хранене, след това много трудно отвиква от този вече здраво вкоренен навик. От друга страна много от здравите кърмачета сами регулират интервала между храненията на 3 часа.
Количество необходима кърма
През 1-я ден след закърмянето новороденото изсуква около 50 мл кърма. В следващите дни храната ежедневно се увеличава с по 10 ml на хранене до 7-я ден, така че към края на седмицата де­тето да получава 150 - 160 ml кърма/kg. През втората седмица количеството на приеманата храна може да достигне 200 ml/kg, което е максимално допустимото за кърмаческата възраст. Ако на новороденото се дава изцедена кърма, количеството, което то трябва да получи за денонощие, може да се изчисли по следната ориентировъчна формула на Финкелщайн:
Кърма за 24 часа в мл = (Х - 1)х70
където Х означава възрастта в дни
За по-едрите деца умножението може да се прави по 80 вместо по 70.
Например петдневно дете би трябвало да получи (5 - 1)х70 или 280 мл кърма
След периода на новороденото дневното количество изсукано мляко продължава да нараства и към края на 3-я месец надви­шава ¾ литра, а към 6-я месец е вече 1 литър. Съществуват много формули за определяне приблизителните нужди от кърма според възрастта или в зависимост от телесната маса на детето. По формулата на Шкарин 2-месечното кърмаче поема дневно 800 мл мляко. За всеки следващ месец това количество нараства спо 50 мл, а за всяка седмица под 2 месеца количеството се намалява с по 50 мл.
Например кърмаче на 1 месец и 2 седмици трябва да получи:
800 – 2х50=700 мл кърма, а 3-месечното – 800 + 3х50=850 мл кърма
Сравнително лесно се изчислява дневната нужда от кърма, из­разена в грамове, в зависимост от телесната маса" на доносеното дете:
през първото тримесечие - 1/6 от телесната   маса
през второто тримесечие - 1/7 от  телесната   маса
през третото тримесечие - 1/8 от  телесната   маса
през четвъртото тримесечие – 1/9 от телесната   маса
Много удобна е формулата на Маслов, определяща количеството мляко, което се полага на кърмачето за едно хранене. Това количество се изчислява в милилитри, като пред цифрата, означаваща възрастта в месеци се поставя единица, а след нея - нула.
Например 3-месечно кърмаче трябва да получи на порция 130 мл, 5-месечното - 150 мл и т. н.
Тази формула се прилага при деца на 6-кратно хранене. Може да се използва и при деца на 5-кратно хранене, ако шестата порция се раздели между останалите хранения. Показаните количе­ства обаче са средни. В практиката се откриват значителни фи­зиологични отклонения. Така например 3-месечно дете може да се развива много добре с единична порция за хранене 100 мл, а друго да изсуква по 150 мл и да има същия тегловен прираст.
За случаите, когато детето получава не само кърма, а и краве мляко, пюрета, каши и други храни с различно енергийно съдържание, хранителните нужди се изчисляват, като се използуват таблици за енергийното съдържание на храните.
При всички изчисления се имат предвид оптималните коли­чества храна, т. е. тези, при които се осигурява оптимално раз­витие на детето. Минималното количество храна, необходимо за поддържане на основните жизнени функции на кърмачето, е два пъти по-малко от оптималното, а максималното поносимо от детето количество храна е два пъти по-голямо от оптималното.