Противопоказания за кърмене
Много често се налага да се отговори на въпроса
„Може ли да бъде кърмено дадено дете?” Отговорът на този въпрос трябва
да бъде съобразен не само със здравословното състояние на детето, но и
на майката. Не трябва да се забравя, че някои противопоказания за
кърмене не означават автоматично отказ от естественото хранене и
замяната на кърмата с адаптирано мляко. При временно или трайно
противопоказание за кърмене детето може да получава майчината или
дарителска кърма с лъжичка или със сонда.
Абсолютни противопоказания за кърмене на детето са:
Противопоказания от страна на детето
- родово-травматични увреждания с рискове от вътречерепни кръвоизливи
- тежки заболявания с дихателни смущения
- тежка степен на недоносеност с липса на сукателен и гълтателен рефлекс
В тези случаи детето се храни от 3-тия – 6-тия час след раждането със сонда или с лъжичка.
- при оперативно родоразрешение (форцепс, вакумекстракция, цезарево сечение) и при всяко най-малко съмнение за вътречерепен кръвоизлив новороденото не се поставя на гърда в първите 18 - 24 часа. През това време през 3 часа му се дават изцедена кърма и течности с лъжичка, с хранителна сонда, или с биберон, в зависимост от състоянието на детето.
- деца на майки с диабет или късни токсикози на бременността, преносени, недоносени или с интраутеринна хипотрофия, са склонни към хипогликемия и задължително трябва още от 2 - 3 час след раждането да получат 5 – 10 % разтвор на глюкоза, а първото кърмене трябва да стане най-късно до 6-тия – 8-мия час.
- при тежки форми на Rh-хемoлитична болест на новороденото малки количества Rh-антитела се откриват и в кърмата. Те се разрушават в стомаха на детето и практически не са противопоказание за кърмене, освен евентуално само в първите няколко дни след раждането. В тези дни детето може да получава дарителска кърма.
Противопоказания от страна на майката
- противопоказания за кърмене могат да бъдат редица заболявания на майката, при които кърменето е свързано с опасности за здравето на детето или на майката. Най-често това са остри инфекции, мастит или остри психически разстройства, тежки декомпенсирани сърдечни, бъбречни, кръвни, обменни и други заболявания, които налагат щаденето й.
В случаи, когато състоянието на майката позволява, тя трябва редовно да изцежда кърма на 3 часа, за да поддържа лактацията си, а кърмата се дава на детето по преценка - сурова или след термична обработка. Детето се храни с биберон или лъжичка, ако се прецени, че състоянието на майката няма да позволи кърмене по-късно. При остри респираторни инфекции на майката детето трябва да се отдели в отделна стая и да се храни с изцедена преварена кърма или майката да влиза при него само за кърмене с хартиена или марлена маска на устата.
- забранява се кърменето н на майки с муковисцидоза (кистозна фиброза на панкреаса) поради много високата концентрация на натрий в кърмата (132 - 180 mmol/l) и рискове от хипернатриемия
- инфекциозни заболявания на майката – туберкулоза, HIV, CMV, HTLV тип I и II (Human T-cell Lymphotropic Virus) инфекция
- прием и зависимост към токсични субстанции– наркотични вещества, цитостатици, орални контрацептиви, литиеви препарати, хлорамхеникол, фенобарбитал и други
В тези случай децата могат да се хранят с дарителска кърма или адаптирано мляко.
Относителни противопоказания за кърмене
Такива могат да бъдат особено токсични и опасни за здравето на детето медикаменти, приемани от майката, които се излъчват в кърмата.
Прекъсването на кърменето за 2 - 3 дни се налага понякога и при протрахирана неонатална жълтеница у естествено хранените деца, възникваща в резултат на по-високото съдържание на прегнандиол или на дълговерижни ненаситени мастни киселини в кърмата, които потискат действието на глюкуронилтрансферазата. Жълтеницата изчезва няколко дни след прекратяване на кърменето и не е причина за отбиване на детето.
Затруднения при кърменето могат да възникнат във връзка с малформации на устната кухина, незрелост и тежки заболявания на детето, дихателни смущения, плоски и хлътнали зърна, рагади на зърната и др. При твърди и напрегнати млечни жлези е необходимо предварително да се изцеди малко кърма, за да омекне зоната на ареолата и детето да се притисне плътно до гърдата, за да може да, захване зърното, като май ката с показалеца си придържа гърдата и следи да не пречи на дишането на детето. При плоски или хлътнали зърна те трябва да се изтеглят с пръсти, докато стане възможно захващането на зърното или евентуално кърменето се извършва през специално звънче. При рагади на зърната детето също може временно да се кърми през звънче или с изцедена кърма, а зърното да се маже с Deflamol или друг епителизиращ мехлем, но без анестетици в него.
При запушване на някои от каналите на млечната жлеза се получава задръжка на мляко и болезнено втвърдяване на някои участъци на жлезата с рискове от мастит. За предотвратяване на последния трябва да се осигури пълното изпразване на млечната жлеза - кърмене първо от гърдата с млечен застой, евентуално кърмене на друго по-енергично сучещо дете, слагане на топли компреси и грижливо извеждане. При проява на мастит лекарят трябва да реши дали детето може да се кърми от болната гърда. За предпочитане е гърдата да се изцежда и кърмата да се преварява или изхвърля. При изразени интоксикационни явления и висока температура на майката детето не бива да се кърми. След прекаран мастит се препоръчва кърменето да се възстанови, ако в кърмата има не повече от 250 стафилокока/ml.
Неефективно вяло сучат по-отпуснати, увредени, недоносени и болни деца, особено с церебрални смущения, както и деца с по-тежък иктер. В такива случаи се налага по-често кърмене (през 2—21/2 часа).
Абсолютни противопоказания за естествено хранене на детето са вродените метаболитни заболявания – аминоацидопии (нарушения в обмяната на фенилаланина, тирозина, метионина, цистеина, цистина, триптофана, валина, левцина, изолевцина, глицина, пролина и хидроксипролина, глутамата, аспартата, хистидина и лизина), дефекти в урейния цикъл и хиперамонемии, галактоземия, фруктоземия и други.
В този случай на децата не се дава майчина или дарителска кърма, а се хранят с различни адаптирани млека според заболяването.
Абсолютни противопоказания за кърмене на детето са:
Противопоказания от страна на детето
- родово-травматични увреждания с рискове от вътречерепни кръвоизливи
- тежки заболявания с дихателни смущения
- тежка степен на недоносеност с липса на сукателен и гълтателен рефлекс
В тези случаи детето се храни от 3-тия – 6-тия час след раждането със сонда или с лъжичка.
- при оперативно родоразрешение (форцепс, вакумекстракция, цезарево сечение) и при всяко най-малко съмнение за вътречерепен кръвоизлив новороденото не се поставя на гърда в първите 18 - 24 часа. През това време през 3 часа му се дават изцедена кърма и течности с лъжичка, с хранителна сонда, или с биберон, в зависимост от състоянието на детето.
- деца на майки с диабет или късни токсикози на бременността, преносени, недоносени или с интраутеринна хипотрофия, са склонни към хипогликемия и задължително трябва още от 2 - 3 час след раждането да получат 5 – 10 % разтвор на глюкоза, а първото кърмене трябва да стане най-късно до 6-тия – 8-мия час.
- при тежки форми на Rh-хемoлитична болест на новороденото малки количества Rh-антитела се откриват и в кърмата. Те се разрушават в стомаха на детето и практически не са противопоказание за кърмене, освен евентуално само в първите няколко дни след раждането. В тези дни детето може да получава дарителска кърма.
Противопоказания от страна на майката
- противопоказания за кърмене могат да бъдат редица заболявания на майката, при които кърменето е свързано с опасности за здравето на детето или на майката. Най-често това са остри инфекции, мастит или остри психически разстройства, тежки декомпенсирани сърдечни, бъбречни, кръвни, обменни и други заболявания, които налагат щаденето й.
В случаи, когато състоянието на майката позволява, тя трябва редовно да изцежда кърма на 3 часа, за да поддържа лактацията си, а кърмата се дава на детето по преценка - сурова или след термична обработка. Детето се храни с биберон или лъжичка, ако се прецени, че състоянието на майката няма да позволи кърмене по-късно. При остри респираторни инфекции на майката детето трябва да се отдели в отделна стая и да се храни с изцедена преварена кърма или майката да влиза при него само за кърмене с хартиена или марлена маска на устата.
- забранява се кърменето н на майки с муковисцидоза (кистозна фиброза на панкреаса) поради много високата концентрация на натрий в кърмата (132 - 180 mmol/l) и рискове от хипернатриемия
- инфекциозни заболявания на майката – туберкулоза, HIV, CMV, HTLV тип I и II (Human T-cell Lymphotropic Virus) инфекция
- прием и зависимост към токсични субстанции– наркотични вещества, цитостатици, орални контрацептиви, литиеви препарати, хлорамхеникол, фенобарбитал и други
В тези случай децата могат да се хранят с дарителска кърма или адаптирано мляко.
Относителни противопоказания за кърмене
Такива могат да бъдат особено токсични и опасни за здравето на детето медикаменти, приемани от майката, които се излъчват в кърмата.
Прекъсването на кърменето за 2 - 3 дни се налага понякога и при протрахирана неонатална жълтеница у естествено хранените деца, възникваща в резултат на по-високото съдържание на прегнандиол или на дълговерижни ненаситени мастни киселини в кърмата, които потискат действието на глюкуронилтрансферазата. Жълтеницата изчезва няколко дни след прекратяване на кърменето и не е причина за отбиване на детето.
Затруднения при кърменето могат да възникнат във връзка с малформации на устната кухина, незрелост и тежки заболявания на детето, дихателни смущения, плоски и хлътнали зърна, рагади на зърната и др. При твърди и напрегнати млечни жлези е необходимо предварително да се изцеди малко кърма, за да омекне зоната на ареолата и детето да се притисне плътно до гърдата, за да може да, захване зърното, като май ката с показалеца си придържа гърдата и следи да не пречи на дишането на детето. При плоски или хлътнали зърна те трябва да се изтеглят с пръсти, докато стане възможно захващането на зърното или евентуално кърменето се извършва през специално звънче. При рагади на зърната детето също може временно да се кърми през звънче или с изцедена кърма, а зърното да се маже с Deflamol или друг епителизиращ мехлем, но без анестетици в него.
При запушване на някои от каналите на млечната жлеза се получава задръжка на мляко и болезнено втвърдяване на някои участъци на жлезата с рискове от мастит. За предотвратяване на последния трябва да се осигури пълното изпразване на млечната жлеза - кърмене първо от гърдата с млечен застой, евентуално кърмене на друго по-енергично сучещо дете, слагане на топли компреси и грижливо извеждане. При проява на мастит лекарят трябва да реши дали детето може да се кърми от болната гърда. За предпочитане е гърдата да се изцежда и кърмата да се преварява или изхвърля. При изразени интоксикационни явления и висока температура на майката детето не бива да се кърми. След прекаран мастит се препоръчва кърменето да се възстанови, ако в кърмата има не повече от 250 стафилокока/ml.
Неефективно вяло сучат по-отпуснати, увредени, недоносени и болни деца, особено с церебрални смущения, както и деца с по-тежък иктер. В такива случаи се налага по-често кърмене (през 2—21/2 часа).
Абсолютни противопоказания за естествено хранене на детето са вродените метаболитни заболявания – аминоацидопии (нарушения в обмяната на фенилаланина, тирозина, метионина, цистеина, цистина, триптофана, валина, левцина, изолевцина, глицина, пролина и хидроксипролина, глутамата, аспартата, хистидина и лизина), дефекти в урейния цикъл и хиперамонемии, галактоземия, фруктоземия и други.
В този случай на децата не се дава майчина или дарителска кърма, а се хранят с различни адаптирани млека според заболяването.
Няма коментари:
Публикуване на коментар