Даването на вода на кърмачета

Вода

Водата е есенциална хранителна съставка в кърмаческия период. Кърмаческата възраст се отличава с лабилна водно-солева об­мяна, увеличени нужди от вода и склонност към бърза дехидратация. Водата съставлява около 70-80% от телесната маса в периода на новороденото и около 60% в края на годината.Нама­ляването на телесните течности с възрастта става главно за смет­ка на екстрацелуларната течност, която от 44 % при новороденото спада до 27 % в края на годината. Ежедневно детето обменя около 1/4 от общото количество течности в организма. Увеличе­ните нужди от течности в кърмаческа възраст се определят от нуждите за растеж, (средно 13 мл дневно до 4 месеца и 9 мл на 8 - 12 месеца), за екскреция чрез урината на продуктите от об­мяната (средно 12 мл/100 cal) и по-големите загуби през белите дробове, кожата и с изпражненията. Загубите чрез perspiratio insensibilis са от 30 до 70 мл/kg дневно, но нарастват значително при фебрилитет, висока околна температура, ниска влажност на въздуха и др. Загубите на вода с изпражненията в кърмаческа възраст са око­ло 10 мл/kg и нарастват многократно при диария.
Задължителните загуби на течности с урината зависят от осмоларното натоварване на бъбреците с продукти от обмяната и с храната. При минимално натоварване на бъбреците необходимата вода за екскреция може да бъде около 40 мл/kg при новородено­то и около 100 мл/kg в края на 1 година.
Така изчислени, днев­ните нужди от вода при новородените след 7 ден възлизат на около 150 - 180 мл/kg, 120 - 150 мл при големите кърмачета и 100 мл/kg в края на 1 година и обикно­вено се набавят чрез храната. В първите 6 месеца нуждите от вода се покриват от кърмата, а понякога и от допълнително приеманите чай и плодови сокове. Необходимостта от даването на допълнително течности зависи най-вече от желанието на детето и най-добрия регулатор на неговите нужди е изявата на жажда. След 6 месец нуждите от вода се задоволяват и от внасяните немлечни храни – пюрета, каши, попара и др. При хранене в зависимост от апе­тита кърмачето обикновено приема повече от необходимото коли­чество течности, като излишното количество се изхвърля чрез бъбреците. Рискове от недостиг на течности за излъчване на продуктите от обмяната възникват при намален прием на храна и силно увеличени извънбъбречни загуби на течности (повръщане, диария, температура). Увеличаването на приема на течности е необходимо в тези случаи.