Хиалуронова киселина - биологично действие и значение

Хиалуроновата киселина е член на семейството молекули, известни като гликозаминогликани. Това семейство също включва хондроитин сулфата и още няколко големи молекули, съдържащи въглехидрати. Хиалуроновата киселина е линеен неразтворим полимер. Изградена е от глюкоуронова киселина и N-ацетил-глюкозамин.

Функции:

•Хиалуроновата киселина е важен компонент на съединителната тъкан, която изпълва пространството между клетките на кожата и други тъкани. Тя е главна съставка на стъкловидното тяло на окото и на синовиалната течност, която смазва и поддържа доброто състояние на ставите.

 Дефицит на хиалуронова киселина:

•

Хиалуроновата киселина се произвежда естествено в човешкото тяло и не се счита за есенциална съставка на храната. Въпреки това нивата на хиалуроновата киселина в остеоартритни стави са под нормата.

Източници на хиалуронова киселина:

•Хиалуроновата киселина се произвежда в човешкия организъм и присъства в състава на животинските тъкани. Източник на хиалуронова киселина от неживотински произход може да бъде синтезиран чрез метода на бактериална ферментация.

Странични ефекти:

•Проучвания в областта показват, че мъже, които приемат 600 мг хиалуронова киселина на ден за период от четири седмици, имат по-високи кръвни нива на ензима алкална фосфатаза. Значението на това откритие остава неясно.

•Съществуват противоречиви сведения за появата на обриви по кожата след орален прием на хиалуронова киселина под формата на хранителна добавка.

•Не са известни взаимодействия на хиалуроновата киселина с лекарства.

Препоръчвани дози и дневен прием:

   Все още не са установени препоръчителните дневни количества хиалуронова киселина за орално въвеждане, поради липса на проучвания в тази насока. Неизвестно е и, дали хиалуроновата киселина се абсорбира в гастроинтестиналния тракт.

   Актуалните продукти на пазара се прилагат орално два или повече пъти дневно, в носа – три до четири пъти дневно или се нанасят върху превръзката на раната. Капките за очи, които съдържат 0,1 до 0,4% содиев хиалуронат се използват 3 или повече пъти дневно, капките за нос с концентрация 1% натриев хиалуронат се прилагат веднъж дневно.

Инжектиране на хиалуронова киселина:

•С възрастта нейното количество в кожата намалява значително, следствие излагането на слънце, тютюнопушенето, генетични и други фактори на околната среда .Инжектирането на хиалуронова киселина е един от най-бързите и безболезнени начини за заличаване на бръчки и леко уголемяване на устните. Но е и най-краткотрайния. Хиалуроновата киселина се съдържа в кожните клетки и, за разлика от силикона, е съвсем естествен продукт.

Хондроитин-Приятел за Вашите стави!   В България стана много популярно да се взимат препарати за "ставите", "костите", "здрав гръб", "живот без болка", "лекота в движенията" и др. Всички те имат за цел да укрепят костите и ставите. Основна във всяко лекарство/добавка за костната тъкан и ставните повърхности се явява веществото хондроитин (сулфат).

Значение и биологично действие:

•Хондроитинът, или както по-често се среща - хондроитин-сулфатът е гликозамингликан, който под формата на протеогликан е една от най-важните съставки на съединителната тъкан (сухожилията и ставите). Изграден е от повтарящи се единици Д-галактозамин и Д-глюкуронова киселина.

Как се произвежда/изолира ?

Индустриално се извлича се от два основни източника - хрущялите от акула и говежди сухожилия. 

Физиологично действие:

Хондроитинът предотвратява навлизането на вода и хранителни вещества във възпалените сухожилия и ставите. В същото време той пропуска други вещества в съединителната тъкан. Това е много важно свойство, тъй като по принцип съединителната тъкан няма добро кръвоснабдяване. В резултат на действието на хондроитина заздравявянето на заболелите стави и сухожилия става много по-бързо. Хондроитинът и подобни на него вещества са концентрирани и в стените на пикочния мехур и кръвоносните съдове. Тук задачата им е да предотвратяват излизането на кръвта извън кръвоносните съдове и на урината - извън пикочния мехур. 

Какви са възможните вредни/странични въздействия при приема му?

По принцип хондронтинът е безвреден и нетоксичен препарат. Неблагоприятни странични действия се наблюдават само при много големи дози (над 10 грама дневно). Тогава е възможно да причини гадене и повръщане. Други странични ефекти на препарата не са открити

Кои са препаратите, които са основен източник на хондроитин?

В препаратите хондроитинът се включва под формата на хондроитин - сулфат. Съдържащите го препарати ускоряват възстановяването на ставите и имунната система. Те могат да бъдат както самостоятелни (съдържащи само хондроитин - сулфат), така и комплексни (освен хондроитин, могат да съдържат и гликозамин - вещество със сходно действие, и витамини).

Кои са храните, които съдържат хондроитин в най-голямо количество?

Единственият хранителен източник на хондротин са животинските хрущяли.

По какъв начин хондроитина се усвоява от организма?
Високо-молекулния хондроитин-сулфат почти не се усвоява, когато се приема през устата, докато нискомолекулния се абсорбира от стомаха и тънките черва, като след това по кръвен път отива до ставите

Най-продаваната комбинация Глюкозамин - Хондроитин сулфат – Метилсулфонил метан

Глюкозамин  - 1,5 г дневно

Хондроитин сулфат  - 1,0 г дневно

Метилсулфонил метан – 1,5 г дневно

Глюкозамин като хранителна добавка - 

•Доза – 1,5 г на ден

•

•

•

•Глюкозамин (C6H13NO5) е аминозахарид и важен прекурсор в биохимичната синтеза на глюкопротеини и липиди. Основна структурна единица на полизахаридите хитозан и хитин, които изграждат екзоскелета при ракообразните и при други членестоноги, както и клетъчните стени на гъби и редица висши организми. Глюкозаминът е един от най-разпространените монозахариди. Произвежда се промишлено посредством хидролизата на черупки на ракообразни или чрез ферментация.

•

•

•Глюкозаминът (C6H13NO5) е аминозахарид и важен прекурсор в биохимичната синтеза на гликопротеини и липиди. Глюкозаминът е основна структурна единица на полизахаридите хитозан и хитин, които изграждат екзоскелета при ракообразни и при други членестоноги, както и клетъчните стени на гъби и редица висши организми. Глюкозаминът е един от най-разпространените монозахариди.

•