Правила и срокове за захранване на кърмачето
Захранването представлява заместване на едно
кърмене с немлечна храна, която може да задоволи пластичните нужди на
детския организъм. За захранване се използват зеленчукови и
месно-зеленчукови пюрета, брашнена, плодова, нишестена и др. каши,
кисел, попара, супи, бульони и т. н. Захранването има алиментарно,
физиологично, имунологично и психологично значение.
В първите месеци след раждането кърмачето използува собствените си запасите от желязо, други микроелементи и витамини, получени по време на вътреутробния живот. По отношение на сроковете на захранване съществуват различни препоръки според традициите и хранителните навици в различните страни. Според различни ръководства захранването на детето започва след 4-я месец (16-та седмица) след раждането. Възможни са вариации от 4 – 8-ма седмица, които не се отразяват на нормалното развитие на детето. Късното захранване след 7-я месец (28-ма седмица) след раждането се смята за нежелателно, тъй като между 3 – 5-я месец се изчерпват резервите от желязо. След тази възраст детето, оставено само на майчино мляко, е застрашено от анемия, ако в храната му не се внесат продукти, богати на микроелементи и витамини. Освен това през второто полугодие на кърмачето поникват първите зъби, което показва, че то е готово да започне да отхапва и да дъвче. Нарасналите енергийни нужди трябва да се задоволяват вече с по-концентрирани храни, като тяхната консистенция постепенно се сгъстява, поради увеличаване времето на престой на храната в стомаха на детето. Всички тези обстоятелства налагат детето да бъде захранено към края на 4-ия месец и началото на 5-ия.
Макар че в някои от използваните за захранване храни се съдържа краве мляко, това не означава преминаване към смесено хранене. Чрез захранването се разнообразява по съдържание и вид храната на кърмачето, за да се подготви то към хранене независимо от майчината гърда, т. е. към отбиване. Внасянето на плодови сокове и пюрета не означават захранване на кърмачето, защото те не могат да заместят едно млечно хранене.
Плодови сокове
Те се внасят в храната на кърмачето още в началото на 2-ия месец. С тях детето получава микроелементи и витамини. Сокове могат да се приготвят от домати, ябълки, моркови, череши, вишни, праскови, лимони, портокали и др. Сокът от грозде се избягва през първите месеци, тъй като е богат на глюкоза и може да предизвика осмотична диария. Лимоновият сок се дава разреден и подсладен. Ягодовият сок понякога причинява у кърмачета алергични реакции, ако това се установи, той не се дава повече. Въвеждането на плодовия сок започва с даване на 1 - 2 чаени лъжички и постепенно ежедневно количеството се увеличава. Ако се появи диария или друг признак на непоносимост, даването на сока се прекратява, а по-късно се започва с друг сок или със същия, но по-внимателно. Дневното количество сок се определя приблизително така:
Количество сок = М х10 ml
където М е възрастта на детето в месеци.
Например 3-месечно дете трябва да получи 30 ml/дневно. При добро понасяне това количества може да достигне постепенно до 100 ml, като се дава на два пъти, но винаги прясно приготвен. Престоят на въздух води до разрушаване на витамин С, а при . За избягване на бактериални .инфекции при приготвянето на плодови сокове се спазва много добра чистота.
Стъргани и пасирани плодове
Те могат да заместят плодовите сокове към 4 - 5-месечна възраст. Меките плодове се дават пасирани, а по-твърдите, като например ябълките, се настъргват на най-ситната страна на рендето, така че да се получи фина каша. Киселите ябълки могат да се подсладят леко допълнително.
Готови плодови пюрета
Те са приготвени в заводски условия от първокачествени продукти, смлени до минимални размери на частиците, допълнително обо¬гатени на витамин С и стерилизирани. Макар на опаковките им да е означено, че са за деца над 3-месечна възраст, в клинични условия е доказана поносимостта им още в края на 2-ия месец. Затова след тази възраст те напълно могат да заместят плодовите сокове. Те трябва да се дават като добавка след някои от кърменията, но не и да заместват едно кърмене. Даването на плодови пюрета, както и на плодови сокове не означава захранване.
Зеленчуковото пюре е първата храна, която се внася при захранването. С него започва захранването на кърмачето. То се дава в края на 4-ия или началото на 5-ия месец (16-та седмица). Приготвя се от различни зеленчуци в зависимост от сезона: домати, картофи, пиперки, тиквички, спанак, грах, зелен фасул, зеле и др. Отначало пюрето се прави по-рядко, а след като детето свикне да го приема - по-гъсто. То може да се приготви от майката, но може да се вземе и от млечната кухня или да се купи от магазина, където се предлагат готови фабрично приготвени разнообразни пюрета. В първите дни се прави само опит с новата храна, като се дават по няколко кафени лъжички и детето се дохранва с кърма. Постепенно количеството се увеличава, за да се стигне за няколко дни до полагащото се за възрастта количество на порцията. По този начин пюрето замества едно кърмене, най-често обедното, и схемата за естествено хранене на кърмачето през 4-ия месец добива следния вид:
6 ч - кърма
9 ч - кърма + плодов сок, стърган плод, плодово пюре 30 g
12 ч - зеленчуково пюре до 150—160 g
15 ч - кърма
18 ч - кърма + плодов сок, стърган плод, плодово пюре 30 g
21 ч - кърма
В края на 5-ия месец (19-20 седмица) в менюто на кърмачето се внася още една нова храна - каша от брашно, от нишесте, от грис или млечен кисел. Могат да се използуват пшеничено, оризово, овесено брашно, както и различните готови фабрично приготвени каши. Жълтък от яйце се внася в храната на кърмачето в началото на 5-ия месец. Той е ценна храна за растящия органи¬зъм поради богатството му на мазнини, мастноразтворими вита¬мини, лецитин и холестерин, есенциални аминокиселини, фосфор, желязо и други соли. Използуват се само пресни яйца, като жъл¬тъкът се дава добре сварен и разбит в пюрето отначало в коли¬чество 1/4, а впоследствие до 1/3 жълтък. Броят на храненията намалява на 5, като интервалът между тях нараства на 3 1/2 часа. По този начин схемата за хранене на детето на 5-месечна възраст е примерно следната:
6,30 ч - кърма
10 ч - кърма + плодово пюре или сок или стърган плод 30 - 50 g
13,30 ч - зеленчуково пюре 150 - 180 g с ½ - 1/4 жълтък
17 ч - брашнена каша, каша от грис, млечен кисел + плодово пюре, плодов сок или стърган плод 30 - 50 g
20,30 ч - кърма
Интервалът между обедното и следобедното хранене може да бъде удължен до 4 часа, тъй като обедното хранене е по-обилно и храната по-трудно смилаема. С цел да свикне с отхапването и дъвкането на 5 - 6-месечното кърмаче след някое от кърменията може да се даде в ръка бисквита или коричка хляб.
На 6-месечна възраст (22-24 седмица) започва внасянето на месни храни в менюто на кърмачето. Това е необходимо за профилактиране на желязонедоимъчната анемия и внасянето на животински белтък в диетата на детето. Уместно е през ден в обедното хранене да се редуват посменно зеленчуко¬вото и местно-зеленчуковото пюре, което се продава във фабрич¬но готова форма. За приготвянето на месно-зеленчуковите пюрета се използва пилешко, телешко и нетлъсто свинско месо. Фабрично приготвените пюрета за тази възраст са вече с по-едри частици, за да свиква детето от рано. По този начин схемата за хранене на детето на 6-месечна възраст е примерно следната:
6,30 ч - кърма
10 ч - кърма + плодово пюре или сок или стърган плод 30 - 50 g
13,30 ч - зеленчуково пюре 160 - 180 g с ½ - 1/4 жълтък, през ден пюрето е с месо
17 ч - брашнена каша, каша от грис, млечен кисел + плодово пюре, плодов сок или стърган плод 30 - 50 g
20,30 ч - кърма
На 7-месечна възраст (25-26 седмица) следва заместването на още едно кърмене - това в 10 часа с нова храна - попара от чай, сирене, масло и захар. Така кърмачето свиква да приема храна с по-голям размер на частиците. Затова и попарата не бива да се прави много фино пасирана.Така 7-месечна възраст схемата за хранене е примерно следната:
6,30 ч - кърма
10 ч - попара 170 - 190 g + стърган плод или плодово пюре
13,30 ч - зеленчуково пюре 170 - 180 g с ½ жълтък, през ден пюрето е с месо
17 ч - брашнена каша, каша от грис, плодов кисел + плодово пюре или стърган плод
20,30 ч - кърма
На 8-месечна възраст в обедното хранене се включва супа от зеленчуци или месен бульон. Така най-обилното обедно хранене има вече две съставки - предястие (супа) и ястие (зеленчуково или месно-зеленчуково пюре). В дните, когато се дава месен бульон, пюрето е само зеленчуково, а когато супата е само зеленчукова, пюрето е месно-зеленчуково. Следобедното хранене може да бъде и само от плодово пюре, като му се добави мляко. За децата с по-добър апетит, които изяждат до 200 g на порция, е допустимо интервалът между храненията да стане 4 часа. Така кърмачето остава само на сутрешно и вечерно кърмене и вече се подготвя за отбиване. Схемата за хранене е следната:
6 ч - кърма
10 ч - попара 180 - 200 g + стърган плод или плодово пюре
13,30 ч –
а) супа бульон или зеленчукова с фини хапки хляб 50—60 ml
б) зеленчуково или месно-зеленчуково пюре с ½ жълтък 150 - 200 g
17 ч - брашнена каша, млечен кисел, каша от грис+стърган плод
20,30 ч - кърма
През 9-ия и 10-ия месец схемата за хранене остава същата, като се разнообразява менюто. При обедното хранене вместо пюре вече може, да се даде сос от готвеното за възрастните с хляб (кюфтета със сос, пълнени чушки със сос, яхния с грах, бъркани яйца с домати и др.). Попарата не се дава пасирана. Същото важи и за зеленчуковата супа, в която трябва да има и по-едри късчета, за да свиква детето да дъвче.
През 11-ия месец се премахва сутрешното кърмене и детето преминава на 4-кратно хранене. Сутрин се дава попара, мляко с хляб или бисквити. Запазва се само вечерното кърмене. Следобедното хранене се разнообразява, като се дават вече мляко с ориз, компот с хляб, малеби и др. На обед може да се дава от супите и ястията за възрастни, като например супа топчета, мусака, кюфтета със сос и т. н., след като бъдат размачкани на по-дребни късчета, не по-големи от 0,5 см. Интервалът между храненията се променя в зависимост от апетита на детето. Възможни са два варианта на схемата за хранене:
Първи вариант
6,30 ч - квасено краве мляко с 5 - 8 % захар - до 200 g с надробен хляб или бисквити
10 ч - попара до 200 g и стърган плод или нектар
13,30 ч - супа 50 ml; месно-зеленчуково пюре или домашно ястие с хляб - до 200 g; нектар, плод или компот
17 ч - каша от брашно или грис, млечен кисел, млечен крем, мляко с ориз - до 200 g
20,30 ч - кърма
Втори вариант
7,30 - 8 ч - попара 200 - 250 g или квасено мляко с хляб или бисквити
12 ч - супа, готвено и стъргани плодове или нектар - общо до 250 g
18 ч - брашнена каша, грис, крем, мляко с ориз, компот с хляб и др. - до 250 g
20 - 20,30 ч - кърма
През 12-ия месец обикновено детето се отбива, като и последното кърмене се замества с 200 - 250 g квасено краве мляко с 5 - 8 % захар. По този начин с постепенното заменяне на отделните кърмения с други храни храносмилателният апарат на детето се адаптира постепенно към новите храни и понася по-леко отбиването. Внезапно отбиване не бива да се допуска, тъй като то се понася трудно от кърмачето - често се последва от диария, която не минава, докато на детето не се даде кърма.
Схемите на захранване и отбиване са само примерни. Те не трябва да се прилагат догматично, а винаги съобразно конкретните условия за всяко отделно дете. Когато детето се развива много добре, захранването може да се отложи с 2 - 3 седмици. Обратно, при хипогалактия и незадоволителен телесен прираст може да се избърза с две седмици. Недопустимо е отлагането на захранването с месеци под предлог, че детето отказва новата храна. Нормалното наддаване на тегло и нормалното развитие на детето са най-доброто доказателство, че детето се храни добре.
Задължително е спазването на следните правила при внасянето на всяка нова храна:
- Новата храна първоначално се дава по 2-3 кафени лъжички преди хранене и ежедневно количеството й се увеличава, така че за 10 - на дни да се достигне до цялото количество. Ако детето получи разстройство, даването на новата храна временно се спира и се започва отново след няколко дни, но още по-внимателно и по-бавно. Постепенното внасяне на храната се налага дори когато детето я приема охотно, с оглед адаптацията на ензимните системи на храносмилателната система.
- Новата храна се дава винаги в началото на храненето докато детето е гладно. След това се дохранва с кърма.
- Не бива да се захранва детето по време на остро боледуване, тъй като поносимостта към нови храни у болното дете е малка.
- Ако детето упорито отказва дадена храна е недопустимо даването й да става насилствено. Това води до формирането на рефлекс на отвращение към предлаганата храна и дори към този, който я дава. В такива случаи най-добър съветник се оказва гладът: Майката трябва да има воля да се въздържи от поредното кърмене и около един час след отказа на предлаганата нова храна да я предложи отново. Понякога причината за отказ от страна на детето е това, че новата храна не е затоплена или е много гъста, или недостатъчно подсладена. Ако въпреки всички опити детето продължава да отказва новата храна тя може да се замени с друга, сходна по състав (напр. вместо зеленчуково пюре може да се даде плодов кисел или каша), а след известно време (2-3 седмици) да се опита отново с първата.
- Плодовите пюрета, които са богати на каротин е по-добре да се дават след хранене, тъй като за резорбцията на каротина са необходими мазнини.
- Отбиването обикновено става към края на първата година. Когато майката не е захранила детето до 7 - 8-месечна възраст, отбиването се провежда постепенно, като прибавянето на нови храни става в по-кратки срокове. Ако детето навършва една година през летните горещини, отбиването се провежда още към 9 - 10-ия месец или чак към 14 - 15-ия месец, т. е. през пролетта или през есента. Както захранването, така и отбиването не бива да се прави, по време на остро заболяване на детето. Тогава активността на ензимите в храносмилателния тракт е намалена и това може да доведе до диспепсии.
- На кърмачето се дава само добре сварен жълтък. Не бива да се дава цяло яйце поради рискове от алергични реакции към яйчния белтък. Същото се отнася и за шоколада, който се разрешава едва през ранната детска възраст.
В първите месеци след раждането кърмачето използува собствените си запасите от желязо, други микроелементи и витамини, получени по време на вътреутробния живот. По отношение на сроковете на захранване съществуват различни препоръки според традициите и хранителните навици в различните страни. Според различни ръководства захранването на детето започва след 4-я месец (16-та седмица) след раждането. Възможни са вариации от 4 – 8-ма седмица, които не се отразяват на нормалното развитие на детето. Късното захранване след 7-я месец (28-ма седмица) след раждането се смята за нежелателно, тъй като между 3 – 5-я месец се изчерпват резервите от желязо. След тази възраст детето, оставено само на майчино мляко, е застрашено от анемия, ако в храната му не се внесат продукти, богати на микроелементи и витамини. Освен това през второто полугодие на кърмачето поникват първите зъби, което показва, че то е готово да започне да отхапва и да дъвче. Нарасналите енергийни нужди трябва да се задоволяват вече с по-концентрирани храни, като тяхната консистенция постепенно се сгъстява, поради увеличаване времето на престой на храната в стомаха на детето. Всички тези обстоятелства налагат детето да бъде захранено към края на 4-ия месец и началото на 5-ия.
Макар че в някои от използваните за захранване храни се съдържа краве мляко, това не означава преминаване към смесено хранене. Чрез захранването се разнообразява по съдържание и вид храната на кърмачето, за да се подготви то към хранене независимо от майчината гърда, т. е. към отбиване. Внасянето на плодови сокове и пюрета не означават захранване на кърмачето, защото те не могат да заместят едно млечно хранене.
Плодови сокове
Те се внасят в храната на кърмачето още в началото на 2-ия месец. С тях детето получава микроелементи и витамини. Сокове могат да се приготвят от домати, ябълки, моркови, череши, вишни, праскови, лимони, портокали и др. Сокът от грозде се избягва през първите месеци, тъй като е богат на глюкоза и може да предизвика осмотична диария. Лимоновият сок се дава разреден и подсладен. Ягодовият сок понякога причинява у кърмачета алергични реакции, ако това се установи, той не се дава повече. Въвеждането на плодовия сок започва с даване на 1 - 2 чаени лъжички и постепенно ежедневно количеството се увеличава. Ако се появи диария или друг признак на непоносимост, даването на сока се прекратява, а по-късно се започва с друг сок или със същия, но по-внимателно. Дневното количество сок се определя приблизително така:
Количество сок = М х10 ml
където М е възрастта на детето в месеци.
Например 3-месечно дете трябва да получи 30 ml/дневно. При добро понасяне това количества може да достигне постепенно до 100 ml, като се дава на два пъти, но винаги прясно приготвен. Престоят на въздух води до разрушаване на витамин С, а при . За избягване на бактериални .инфекции при приготвянето на плодови сокове се спазва много добра чистота.
Стъргани и пасирани плодове
Те могат да заместят плодовите сокове към 4 - 5-месечна възраст. Меките плодове се дават пасирани, а по-твърдите, като например ябълките, се настъргват на най-ситната страна на рендето, така че да се получи фина каша. Киселите ябълки могат да се подсладят леко допълнително.
Готови плодови пюрета
Те са приготвени в заводски условия от първокачествени продукти, смлени до минимални размери на частиците, допълнително обо¬гатени на витамин С и стерилизирани. Макар на опаковките им да е означено, че са за деца над 3-месечна възраст, в клинични условия е доказана поносимостта им още в края на 2-ия месец. Затова след тази възраст те напълно могат да заместят плодовите сокове. Те трябва да се дават като добавка след някои от кърменията, но не и да заместват едно кърмене. Даването на плодови пюрета, както и на плодови сокове не означава захранване.
Зеленчуковото пюре е първата храна, която се внася при захранването. С него започва захранването на кърмачето. То се дава в края на 4-ия или началото на 5-ия месец (16-та седмица). Приготвя се от различни зеленчуци в зависимост от сезона: домати, картофи, пиперки, тиквички, спанак, грах, зелен фасул, зеле и др. Отначало пюрето се прави по-рядко, а след като детето свикне да го приема - по-гъсто. То може да се приготви от майката, но може да се вземе и от млечната кухня или да се купи от магазина, където се предлагат готови фабрично приготвени разнообразни пюрета. В първите дни се прави само опит с новата храна, като се дават по няколко кафени лъжички и детето се дохранва с кърма. Постепенно количеството се увеличава, за да се стигне за няколко дни до полагащото се за възрастта количество на порцията. По този начин пюрето замества едно кърмене, най-често обедното, и схемата за естествено хранене на кърмачето през 4-ия месец добива следния вид:
6 ч - кърма
9 ч - кърма + плодов сок, стърган плод, плодово пюре 30 g
12 ч - зеленчуково пюре до 150—160 g
15 ч - кърма
18 ч - кърма + плодов сок, стърган плод, плодово пюре 30 g
21 ч - кърма
В края на 5-ия месец (19-20 седмица) в менюто на кърмачето се внася още една нова храна - каша от брашно, от нишесте, от грис или млечен кисел. Могат да се използуват пшеничено, оризово, овесено брашно, както и различните готови фабрично приготвени каши. Жълтък от яйце се внася в храната на кърмачето в началото на 5-ия месец. Той е ценна храна за растящия органи¬зъм поради богатството му на мазнини, мастноразтворими вита¬мини, лецитин и холестерин, есенциални аминокиселини, фосфор, желязо и други соли. Използуват се само пресни яйца, като жъл¬тъкът се дава добре сварен и разбит в пюрето отначало в коли¬чество 1/4, а впоследствие до 1/3 жълтък. Броят на храненията намалява на 5, като интервалът между тях нараства на 3 1/2 часа. По този начин схемата за хранене на детето на 5-месечна възраст е примерно следната:
6,30 ч - кърма
10 ч - кърма + плодово пюре или сок или стърган плод 30 - 50 g
13,30 ч - зеленчуково пюре 150 - 180 g с ½ - 1/4 жълтък
17 ч - брашнена каша, каша от грис, млечен кисел + плодово пюре, плодов сок или стърган плод 30 - 50 g
20,30 ч - кърма
Интервалът между обедното и следобедното хранене може да бъде удължен до 4 часа, тъй като обедното хранене е по-обилно и храната по-трудно смилаема. С цел да свикне с отхапването и дъвкането на 5 - 6-месечното кърмаче след някое от кърменията може да се даде в ръка бисквита или коричка хляб.
На 6-месечна възраст (22-24 седмица) започва внасянето на месни храни в менюто на кърмачето. Това е необходимо за профилактиране на желязонедоимъчната анемия и внасянето на животински белтък в диетата на детето. Уместно е през ден в обедното хранене да се редуват посменно зеленчуко¬вото и местно-зеленчуковото пюре, което се продава във фабрич¬но готова форма. За приготвянето на месно-зеленчуковите пюрета се използва пилешко, телешко и нетлъсто свинско месо. Фабрично приготвените пюрета за тази възраст са вече с по-едри частици, за да свиква детето от рано. По този начин схемата за хранене на детето на 6-месечна възраст е примерно следната:
6,30 ч - кърма
10 ч - кърма + плодово пюре или сок или стърган плод 30 - 50 g
13,30 ч - зеленчуково пюре 160 - 180 g с ½ - 1/4 жълтък, през ден пюрето е с месо
17 ч - брашнена каша, каша от грис, млечен кисел + плодово пюре, плодов сок или стърган плод 30 - 50 g
20,30 ч - кърма
На 7-месечна възраст (25-26 седмица) следва заместването на още едно кърмене - това в 10 часа с нова храна - попара от чай, сирене, масло и захар. Така кърмачето свиква да приема храна с по-голям размер на частиците. Затова и попарата не бива да се прави много фино пасирана.Така 7-месечна възраст схемата за хранене е примерно следната:
6,30 ч - кърма
10 ч - попара 170 - 190 g + стърган плод или плодово пюре
13,30 ч - зеленчуково пюре 170 - 180 g с ½ жълтък, през ден пюрето е с месо
17 ч - брашнена каша, каша от грис, плодов кисел + плодово пюре или стърган плод
20,30 ч - кърма
На 8-месечна възраст в обедното хранене се включва супа от зеленчуци или месен бульон. Така най-обилното обедно хранене има вече две съставки - предястие (супа) и ястие (зеленчуково или месно-зеленчуково пюре). В дните, когато се дава месен бульон, пюрето е само зеленчуково, а когато супата е само зеленчукова, пюрето е месно-зеленчуково. Следобедното хранене може да бъде и само от плодово пюре, като му се добави мляко. За децата с по-добър апетит, които изяждат до 200 g на порция, е допустимо интервалът между храненията да стане 4 часа. Така кърмачето остава само на сутрешно и вечерно кърмене и вече се подготвя за отбиване. Схемата за хранене е следната:
6 ч - кърма
10 ч - попара 180 - 200 g + стърган плод или плодово пюре
13,30 ч –
а) супа бульон или зеленчукова с фини хапки хляб 50—60 ml
б) зеленчуково или месно-зеленчуково пюре с ½ жълтък 150 - 200 g
17 ч - брашнена каша, млечен кисел, каша от грис+стърган плод
20,30 ч - кърма
През 9-ия и 10-ия месец схемата за хранене остава същата, като се разнообразява менюто. При обедното хранене вместо пюре вече може, да се даде сос от готвеното за възрастните с хляб (кюфтета със сос, пълнени чушки със сос, яхния с грах, бъркани яйца с домати и др.). Попарата не се дава пасирана. Същото важи и за зеленчуковата супа, в която трябва да има и по-едри късчета, за да свиква детето да дъвче.
През 11-ия месец се премахва сутрешното кърмене и детето преминава на 4-кратно хранене. Сутрин се дава попара, мляко с хляб или бисквити. Запазва се само вечерното кърмене. Следобедното хранене се разнообразява, като се дават вече мляко с ориз, компот с хляб, малеби и др. На обед може да се дава от супите и ястията за възрастни, като например супа топчета, мусака, кюфтета със сос и т. н., след като бъдат размачкани на по-дребни късчета, не по-големи от 0,5 см. Интервалът между храненията се променя в зависимост от апетита на детето. Възможни са два варианта на схемата за хранене:
Първи вариант
6,30 ч - квасено краве мляко с 5 - 8 % захар - до 200 g с надробен хляб или бисквити
10 ч - попара до 200 g и стърган плод или нектар
13,30 ч - супа 50 ml; месно-зеленчуково пюре или домашно ястие с хляб - до 200 g; нектар, плод или компот
17 ч - каша от брашно или грис, млечен кисел, млечен крем, мляко с ориз - до 200 g
20,30 ч - кърма
Втори вариант
7,30 - 8 ч - попара 200 - 250 g или квасено мляко с хляб или бисквити
12 ч - супа, готвено и стъргани плодове или нектар - общо до 250 g
18 ч - брашнена каша, грис, крем, мляко с ориз, компот с хляб и др. - до 250 g
20 - 20,30 ч - кърма
През 12-ия месец обикновено детето се отбива, като и последното кърмене се замества с 200 - 250 g квасено краве мляко с 5 - 8 % захар. По този начин с постепенното заменяне на отделните кърмения с други храни храносмилателният апарат на детето се адаптира постепенно към новите храни и понася по-леко отбиването. Внезапно отбиване не бива да се допуска, тъй като то се понася трудно от кърмачето - често се последва от диария, която не минава, докато на детето не се даде кърма.
Схемите на захранване и отбиване са само примерни. Те не трябва да се прилагат догматично, а винаги съобразно конкретните условия за всяко отделно дете. Когато детето се развива много добре, захранването може да се отложи с 2 - 3 седмици. Обратно, при хипогалактия и незадоволителен телесен прираст може да се избърза с две седмици. Недопустимо е отлагането на захранването с месеци под предлог, че детето отказва новата храна. Нормалното наддаване на тегло и нормалното развитие на детето са най-доброто доказателство, че детето се храни добре.
Задължително е спазването на следните правила при внасянето на всяка нова храна:
- Новата храна първоначално се дава по 2-3 кафени лъжички преди хранене и ежедневно количеството й се увеличава, така че за 10 - на дни да се достигне до цялото количество. Ако детето получи разстройство, даването на новата храна временно се спира и се започва отново след няколко дни, но още по-внимателно и по-бавно. Постепенното внасяне на храната се налага дори когато детето я приема охотно, с оглед адаптацията на ензимните системи на храносмилателната система.
- Новата храна се дава винаги в началото на храненето докато детето е гладно. След това се дохранва с кърма.
- Не бива да се захранва детето по време на остро боледуване, тъй като поносимостта към нови храни у болното дете е малка.
- Ако детето упорито отказва дадена храна е недопустимо даването й да става насилствено. Това води до формирането на рефлекс на отвращение към предлаганата храна и дори към този, който я дава. В такива случаи най-добър съветник се оказва гладът: Майката трябва да има воля да се въздържи от поредното кърмене и около един час след отказа на предлаганата нова храна да я предложи отново. Понякога причината за отказ от страна на детето е това, че новата храна не е затоплена или е много гъста, или недостатъчно подсладена. Ако въпреки всички опити детето продължава да отказва новата храна тя може да се замени с друга, сходна по състав (напр. вместо зеленчуково пюре може да се даде плодов кисел или каша), а след известно време (2-3 седмици) да се опита отново с първата.
- Плодовите пюрета, които са богати на каротин е по-добре да се дават след хранене, тъй като за резорбцията на каротина са необходими мазнини.
- Отбиването обикновено става към края на първата година. Когато майката не е захранила детето до 7 - 8-месечна възраст, отбиването се провежда постепенно, като прибавянето на нови храни става в по-кратки срокове. Ако детето навършва една година през летните горещини, отбиването се провежда още към 9 - 10-ия месец или чак към 14 - 15-ия месец, т. е. през пролетта или през есента. Както захранването, така и отбиването не бива да се прави, по време на остро заболяване на детето. Тогава активността на ензимите в храносмилателния тракт е намалена и това може да доведе до диспепсии.
- На кърмачето се дава само добре сварен жълтък. Не бива да се дава цяло яйце поради рискове от алергични реакции към яйчния белтък. Същото се отнася и за шоколада, който се разрешава едва през ранната детска възраст.
Как може да препоръчвате сок, киселина на бебешко стомахче, при положение , че още свиква с млякото и има колики.Бебешкото коремче не е "узряло за храна " преди 6-ти месец.В интерес на истина в тази ситауция не е "всяка мама си знае най-добре".
ОтговорИзтриванеТук имате два варианта между които можете да избирате:
- здраво бебе, дете и възрастен благодарение на правилно захранване
- бебе, дете и възрастен с предразположения към редица заболявания заради избързване със захранването и неправилно такова
И това не са мои думи, така че не ме нападайте за тях. Относно захранването съм груба и говоря директно, защото всяко бебе с правилно изградена имунна система е още една пърхаща пеперуда в сърцето ми smile emoticon
Да, казах правилно изградена имунна система. 80% от работата на имунната система зависи от състоянието на храносмилателният тракт. От това, което вие ще направите като родители за този тракт през първите 3 години от живота на вашето дете зависи целият му здравен статус до последният му дъх.
Ориз? Знаете ли какво е ориза - голямо, огромно количество захар в съвсем чист вид. Знаете ли, че ориза се използва за естествен подсладител? Че тогава каква е разликата дали ще захранвате със захар или с оризова каша?!?
Сокове?! Същата работа. Концентрирана чиста захар и нито една полезна съставка.