Енергийни нужди
Енергетичните нужди на организма се определят от енергоразхода. Върху последния влияят следните по-важни фактори:
1. Възраст и интензивност на основната обмяна и растежа.
2. Размери на тялото. Счита се, че около 75, % от енергоразхода е право пропорционален на телесната маса.
3. Физическа (двигателна) активност.
4. Климат, околна температура и други външни фактори. Кърмаческата възраст се характеризира с повишени и бързо променящи се енергетични нужди поради по-високата основна обмяна, интензивния растеж, относително голяма телесна повърхност и двигателна активност, характерна за здравото дете.
Нуждите за основната обмяна (енергоразхода при пълен покой) в кърмаческа възраст са около 80 % от дневния енергоразход или около 50-60 ксаl (210—250 kJ) / kg, като индивидуалните колебания достигат около 10—20 %.
Енергоразходът за растеж на кърмачето се изчислява от 8 до 10 - 15 % от енергетичната стойност на храната и с възрастта.
Ако се приеме, че за синтеза на всеки грам телесна тъкан се
изразходват около 7 kcal, в първите 2 месеца дневните нужди за растеж
ще бъдат около 40 - 50 kсаl (170—210 кJ) / kg, а в края на годината
могат да намалеят до3 kсаl (13 кJ) / kg. Много големи колебания показва
и енергоразходът за физическа активност. Според различни изследвания
между 7 и 40 % от изразходваната енергия в кърмаческа възраст (средно 25
– 30 %) е свързана с мускулна дейност. Тя е най-ниска в първите
седмици (около 20 kcal/ kg или 85 kJ / kg /24 часа) и към 2-я месец
достига 35 kcal/ kg, респективно 150 kJ / kg. Двигателната активност още
в тази възраст показва значителни индивидуални колебания. Затова
неспокойните, нервни и плачливи деца изразходват повече енергия и имат
по-големи енергетични нужди. Средно около 5 % от енергията се
изразходва зa смилане на храната и 5 % се губят чрез екскрети.
Размерът на енергоразхода за храносмилане зависи от вида на храната и
от специфичното й динамично действие.
Данните за енергетичните нужди се отнасят за температура 20 °С, при която обикновено се отглеждат децата. При излагане на горещини и студ, както и при неподходящо облекло енергетичните нужди се менят. Увеличават се или намаляват с около 5 %, за всяко понижаване или повишаване на околната температура с 10 °С и с още З % за всеки следващи 10 °С. С намаляване на енергоразхода се обяснява и понижаването на апетита на децата през летните горещини.
Поради редица трудности, с които е свързано определянето на енергетичните нужди на кърмачето по метода на директната и индиректната калориметрия, като най-подходящ критерий за оценка на енергетичните нужди в кърмаческа възраст се счита количеството храна (респ. енергия), която приема здравото дете при добре балансирана диета за поддържане на растежа и развитието на съответно за възрастта ниво.
Според изследванията на повечето автори средният дневен енергетичен внос, при здрави кърмачета, с който се осигурява нормално развитие, се колебае между120 и130 kcal/ kg (500 и 540 кJ / kg) в първите месеци и около 100 kcal/ kg (420 kJ) от 6 до 12 месечна възраст. Други проучвания въз основа на количеството кърма, което се приема, показват, че нормално развитие на кърмачето е възможно и с по-малък енергетичен внос - от 80 до 104 kcal/ kg (от 335 до 435 кJ / kg) на 2 месечна възраст, 71 - 91 kcal/ kg (297 - 381 кJ / kg) на 4 месеца и около 88 kcal/ kg ( 368 кJ / kg) на 6 – 8 месечна възраст.
По-късно, във връзка с увеличаване на двигателната активност енергетичните нужди отново нарастват до около 105 kcal/ kg (440 кJ / kg).
Наши изследвания върху енергетичните нужди в кърмаческа-та възраст, преценени въз основа на приетото количество храна и физическото развитие на здрави кърмачета, отглеждани в закрити детски заведения, не показват съществени различия от общоприетите норми. Поради промените в скоростта на растежа през 1 година е прието енергетичните нужди да се дават по тримесечия, отнесени на кg телесна маса.
В България са приети и утвърдени следните норми за дневните енергетични потребности в кърмаческа възраст:
I тримесечие - 120 - 130 kcal/ kg (500—540 кJ / kg)
II тримесечие - 110 - 120 kcal/ kg (460— 500 кJ / kg)
III тримесечие - 100 - 110 kcal/ kg (420—460 кJ / kg)
IV тримесечие - 95 - 100 kcal/ kg (400—420 кJ / kg)
Поради непълно използване на хваната при изкуствено хранени кърмачета се приема, че енергетичните им нужди са с 10 % по-високи в сравнение с естествено хранените, затова и по-високите цифри в таблицата важат за изкуствено хранените деца.
Относителният дял на енергията, получена от мазнини, трябва да бъде в границите от 35 до 50 % или 4 – 7 g / kg (при по-малките - по-висок %), в това число от линоловата киселина 3 – 6 от общата енергетична стойност.
Въглехидратите трябва да осигуряват 40 - 50 % от енергията – 12 - 14 g / kg(минимум 3,5 - 4,5 g / kg )
Препоръчваният енергетичен внос за дадена възрастова група отразява средното количество енергия, което е необходимо за нормален растеж и развитие на здравите деца от дадена възраст при добре балансирана диета и нормални условия на живот. Те не включват допълнителните нужди при по-тежки инфекции, както и в реконвалесценция. При отделните деца обаче енергетичните нужди могат да показват значителни индивидуални различия.
Счита се, че апетитът е основният фактор, който определя и регулира енергетичния внос на даден индивид. При изкуствено хранене кърмачетата обикновено приемат храни с по-богато енергетично съдържание особено, когато им се предлага по-концентрирана храна. Понеже организмът на кърмачето няма друг начин за използуване на излишната енергия освен чрез натрупване на мазнини, при системното приемане на повече енергия от необходимата за енергоразхода се стига до затлъстяване.
Физическото развитие (растеж, увеличаване на телесната маса и развитие на подкожната мастна тъкан) са най-добрите критерии за оценка на адекватността на енергетичния внос при здравото дете.
Мазнините, въглехидратите и белтъчините служат като енергетични източници и въз основа на съдържанието им в храната; се изчислява енергетичната й стойност. Използуват се следните коефициенти:
белтъчини 1 g = 4,1 kcal или 17 кJ
мазнини 1 g = 9,3 kcal или 39 кJ
въглехидрати 1 g = 4,1 kcal или 17 кJ (4,2 kcal за полизахариди и 3,75 kcal за монозахариди, когато количеството им е известно)
Когато храната съдържа по-голямо количество несмилаеми вещества (целулоза, баластни вещества и др.) при изчислението се получава с 5 - 10 % по-висока от реалната енергетична стойност.
1. Възраст и интензивност на основната обмяна и растежа.
2. Размери на тялото. Счита се, че около 75, % от енергоразхода е право пропорционален на телесната маса.
3. Физическа (двигателна) активност.
4. Климат, околна температура и други външни фактори. Кърмаческата възраст се характеризира с повишени и бързо променящи се енергетични нужди поради по-високата основна обмяна, интензивния растеж, относително голяма телесна повърхност и двигателна активност, характерна за здравото дете.
Нуждите за основната обмяна (енергоразхода при пълен покой) в кърмаческа възраст са около 80 % от дневния енергоразход или около 50-60 ксаl (210—250 kJ) / kg, като индивидуалните колебания достигат около 10—20 %.
Енергоразходът за растеж на кърмачето се изчислява от 8 до 10 - 15 % от енергетичната стойност на храната и с възрастта.
Данните за енергетичните нужди се отнасят за температура 20 °С, при която обикновено се отглеждат децата. При излагане на горещини и студ, както и при неподходящо облекло енергетичните нужди се менят. Увеличават се или намаляват с около 5 %, за всяко понижаване или повишаване на околната температура с 10 °С и с още З % за всеки следващи 10 °С. С намаляване на енергоразхода се обяснява и понижаването на апетита на децата през летните горещини.
Поради редица трудности, с които е свързано определянето на енергетичните нужди на кърмачето по метода на директната и индиректната калориметрия, като най-подходящ критерий за оценка на енергетичните нужди в кърмаческа възраст се счита количеството храна (респ. енергия), която приема здравото дете при добре балансирана диета за поддържане на растежа и развитието на съответно за възрастта ниво.
Според изследванията на повечето автори средният дневен енергетичен внос, при здрави кърмачета, с който се осигурява нормално развитие, се колебае между120 и130 kcal/ kg (500 и 540 кJ / kg) в първите месеци и около 100 kcal/ kg (420 kJ) от 6 до 12 месечна възраст. Други проучвания въз основа на количеството кърма, което се приема, показват, че нормално развитие на кърмачето е възможно и с по-малък енергетичен внос - от 80 до 104 kcal/ kg (от 335 до 435 кJ / kg) на 2 месечна възраст, 71 - 91 kcal/ kg (297 - 381 кJ / kg) на 4 месеца и около 88 kcal/ kg ( 368 кJ / kg) на 6 – 8 месечна възраст.
По-късно, във връзка с увеличаване на двигателната активност енергетичните нужди отново нарастват до около 105 kcal/ kg (440 кJ / kg).
Наши изследвания върху енергетичните нужди в кърмаческа-та възраст, преценени въз основа на приетото количество храна и физическото развитие на здрави кърмачета, отглеждани в закрити детски заведения, не показват съществени различия от общоприетите норми. Поради промените в скоростта на растежа през 1 година е прието енергетичните нужди да се дават по тримесечия, отнесени на кg телесна маса.
В България са приети и утвърдени следните норми за дневните енергетични потребности в кърмаческа възраст:
I тримесечие - 120 - 130 kcal/ kg (500—540 кJ / kg)
II тримесечие - 110 - 120 kcal/ kg (460— 500 кJ / kg)
III тримесечие - 100 - 110 kcal/ kg (420—460 кJ / kg)
IV тримесечие - 95 - 100 kcal/ kg (400—420 кJ / kg)
Поради непълно използване на хваната при изкуствено хранени кърмачета се приема, че енергетичните им нужди са с 10 % по-високи в сравнение с естествено хранените, затова и по-високите цифри в таблицата важат за изкуствено хранените деца.
Относителният дял на енергията, получена от мазнини, трябва да бъде в границите от 35 до 50 % или 4 – 7 g / kg (при по-малките - по-висок %), в това число от линоловата киселина 3 – 6 от общата енергетична стойност.
Въглехидратите трябва да осигуряват 40 - 50 % от енергията – 12 - 14 g / kg(минимум 3,5 - 4,5 g / kg )
Препоръчваният енергетичен внос за дадена възрастова група отразява средното количество енергия, което е необходимо за нормален растеж и развитие на здравите деца от дадена възраст при добре балансирана диета и нормални условия на живот. Те не включват допълнителните нужди при по-тежки инфекции, както и в реконвалесценция. При отделните деца обаче енергетичните нужди могат да показват значителни индивидуални различия.
Счита се, че апетитът е основният фактор, който определя и регулира енергетичния внос на даден индивид. При изкуствено хранене кърмачетата обикновено приемат храни с по-богато енергетично съдържание особено, когато им се предлага по-концентрирана храна. Понеже организмът на кърмачето няма друг начин за използуване на излишната енергия освен чрез натрупване на мазнини, при системното приемане на повече енергия от необходимата за енергоразхода се стига до затлъстяване.
Физическото развитие (растеж, увеличаване на телесната маса и развитие на подкожната мастна тъкан) са най-добрите критерии за оценка на адекватността на енергетичния внос при здравото дете.
Мазнините, въглехидратите и белтъчините служат като енергетични източници и въз основа на съдържанието им в храната; се изчислява енергетичната й стойност. Използуват се следните коефициенти:
белтъчини 1 g = 4,1 kcal или 17 кJ
мазнини 1 g = 9,3 kcal или 39 кJ
въглехидрати 1 g = 4,1 kcal или 17 кJ (4,2 kcal за полизахариди и 3,75 kcal за монозахариди, когато количеството им е известно)
Когато храната съдържа по-голямо количество несмилаеми вещества (целулоза, баластни вещества и др.) при изчислението се получава с 5 - 10 % по-висока от реалната енергетична стойност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар